Украйна сложи край на спора относно административно-териториалното разделение

Кабинетът на министрите на Украйна одобри на извънредно заседание на 12 юни 24 заповеди за определянето на административните центрове и обхвата на териториалните общности във всеки регион. Одобрените заповеди предвиждат формирането на 119 нови области в районите и 10 нови области в Автономна република Крим. Одобрените документи са от пакета нормативно-правни актове, необходими за осъществяване на задачите по реформата на местното самоуправление и териториалната организация на страната. Тяхната основна цел е консолидирането на нормативната база (заедно с други закони, които предстои да бъдат приети като част от реформата) и да урегулират правно юрисдикцията на местното самоуправление във всяка от териториалните единици в Украйна.

По повод новата реформа заместник-министърът на териториалното развитие и градоустройството Вячеслав Негода заяви, че одобрените документи са само част от нужните нормативни актове, които ще определят новата административно-териториална структура на Украйна. Реформата трябва да даде право на органите на местното самоуправление да упражняват правомощията си както в рамките на населените места, така и извън тях. По този начин управляващите се надяват да решат част от дългогодишните проблеми пред общините – нерегламентираните сметища, безстопанственото или безотговорно отношение на много собственици на имоти и ползватели на земи (чието действие или бездействие води до неприятните последици за отделните общности). Не на последно място реформата трябва да даде  възможност на местните власти да осъществяват цялостно планиране на своите територии и да определят сами перспективите за развитие своите общности.

От своя страна Парламентът на Република България открито разкритикува планираната реформа в частта, отнасяща се до разделянето на Болградски район на пет по-малки административни единици и прие декларация в защита на териториалната му цялост. Района на гр. Болград е дом на над  40 хиляди българи, а самият град е важен център за българската диаспора в Украйна.

Според някои политици в България териториално разделение застрашава целостта на българската диаспора в района на Болград и създава предпоставка за нейното маргинализиране.

След приемането на декларацията бяха проведени разговори между министрите на външните работи на Украйна и България. Външният министър на Украйна – Дмитрий Кулеба информира българската си колежка Екатерина Захариева, че област Болград ще си остане в сегашните граници, а двамата министри се съгласиха да поддържат връзка докато не се реши въпросът.

Украинското външно министерство също така заяви, че защитата на правата и свободите на представители на всички национални малцинства е сред основните приоритети на Украйна, а относно област Болград в изявлението се казва, че въпросът ще бъде решен в съответствие с украинското законодателство, като се вземе предвид положението на местните жители, включително голямата българска общност.

Според Министерството на външните работи на Украйна България е била дезинформирана относно обстоятелствата около реформата и силно протестира срещу намесата ѝ във вътрешните работи на Украйна. Също така беше пояснено, че в новите 5 териториални единици се приема, че центровете на всички тези общности ще бъдат български села, така че няма основания за етническо преследване или опити за обезличаване на общностите.

Неофициално различни източници посочват като виновник за скандала народния депутат от Украйна – Антон Кисе, който е начело на Асоциацията на българите в Украйна. Твърди се, че той и неговият антураж дезинформират българските депутати, за да разпространят скандала и да поддържат влияние в Болградската област на Одеса.

Въпреки създадения конфликт всички клонове на украинското правителство работеха бързо в тази ситуация. Съществували са планове да се организира среща на парламентите на двете страни и да се изрази позицията на украинските депутати от трибуната на Върховната Рада, но карантинните мерки свързани с COVID-19  са предотвратили тези планове.

Въпреки опитите на външни и вътрешни сили да провокират междудържавен инцидент, украинските власти успяха да сложат край на конфликта бързо. В този случай съвместната работа на всички клонове на управление може да бъде модел, който да се следва в други подобни ситуации.

Цветелина Тодорова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *