Състояние и политически нагласи на българската общност в Молдова

С течение на времето в научните среди постепенно нараства интересът към изучаване влиянието на етническите фактори върху живота на индивида и обществото. Тези фактори активно се проявяват и в политическия живот на една държава, в резултат на което може да се говори за явлението „етнизация на политиката“, където етническата принадлежност се превръща в един от основните фактори, определящи политика на дадена страна.

В Република Молдова има десетки етнокултурни групи: 75,8% молдовани, 8,4% украинци, 5,9% руснаци, 4,4% гагаузи, 2,2% румънци и 1,9% българи. Понастоящем в страната живеят около 62 хил. етнически българи (по данни за 2014 г.), които успешно съхраняват своя език, култура и традиции. Те обаче се различават от живеещите в България българи в много отношения, включително и по манталитет.

В Тараклийския район в южната част на Молдова те съставляват 65% от населението като са концентрирани в две по-големи населени места – Тараклия и Твaрдица, както и в селата Валя Пержей, Кортен и Кайраклия. Етническите българи населяват и други райони на страната – селата Колибабовка, Възнесени, Троица и Троян (Леовски район), както и Стояновка (Кантемирски район).

Въпреки че българското малцинство представлява сравнително малка част (1,9%) от цялото население на Молдова, то взема активно участие в различни сфери на обществения живот и влияе върху формирането на политиката на страната. Следва да се отбележи, че представителите на българската общност имат общи убеждения по отношение на държавната политика, бъдещето развитие на страната и доверието към определени политически субекти.

На 01.11 т.г. в Република Молдова предстои провеждането на важно събитие от политическия живот на страната – изборите за президент. За да стане ясно какви са електоралните нагласи на българската диаспора в контекста на предстоящите избори, следва да се проследят какви са били политическите настроения на българите на предходните избори през 2016 г. и дали избраният тогава държавен глава е оправдал очакванията и доверието на гласувалите за него.

Това най-точно може да бъде проследено по време на втория тур на президентските избори през 2016 г. Гражданите на Молдова трябваше да избират между две партии – Партия на социалистите на Република Молдова (ПСРМ -проруска), представлявана от Игор Додон и партия „Действие и солидарност“ (ПДС – прозападна), начело с Мая Санду. Проследявайки зависимостта между получените гласове за двете партии и етническия състав на населението се забелязва, че на местата с преобладаващи малцинствени групи, особено с българи и по-малко молдовани, подкрепата е предимно за ПСРМ, респективно за Додон, който впоследствие спечели и изборите. Съгласно изнесените статистически данни в българските селища за него са гласували около 97%. С оглед на постигнатите високи резултати произтичат следните въпроси: защо толкова много българи гласуват за тази партия, кои са нейните основни принципи и каква е причината Додон да печели доверието на бесарабските българи? Отговорът на тези въпроси се крие в заложени от него основните програмни приоритети:

1.  Държавност, неутралност и молдовска идентичност;

2.  Силна икономика, социална справедливост;

3.  Православие и добри връзки с Русия.

В първите 100 дни на управлението си Додон предприема редица важни стъпки като: осъществява официални посещения в различни държави с цел засилване ролята на страната в международен план; обявява, че интеграцията на Молдова в НАТО ще бъде спряна, както и че възнамерява да денонсира споразумението за асоцииране с ЕС. Същевременно изразява готовност да поддържа добросъседски отношения с ЕС и Русия, което допълнително засилва доверието на българите в него и доказва, че основният принцип, към който се стреми, е запазванe на неутралност. Това се явява и едно от най-важните искания на преобладаващата част от населението, в т. ч и на българската общност. Според представители на диаспората доверието към него е сравнително високо заради положителното му отношение към малцинствата в страната. Пример за това е ежегодното провеждане под негов патронаж на Републикански етнокултурен фестивал, целта на който е да обедини представителите на няколко десетки етноси, живеещи в страната. До голяма степен подкрепата за Додон от страна на етническите българи се дължи и на демонстрираното от него положително отношение към България, което се изразява в отчитане важната роля на една от водещите организации на сънародниците ни „Българска община в Република Молдова“ (БОРМ) за развитието на двустранното сътрудничеството. Освен това държавният глава изказва благодарност и към българските власти за оказаната помощ (особено в Тараклийския район) в сферата на културата, хуманитарната помощ и в инфраструктурата.

Следва да се отбележи, че на изборите за кмет (2019 г.) кандидатите от ПСРМ спечелиха в почти всички български села. Това доказва, че българското малцинство има доверие не само към Додон като президент, но и към хората от неговата партия.

Както беше споменато, в края на годината в Молдова ще се проведат президентски избори. Oсновните кандидати за поста вероятно ще са Мая Санду и Игор Додон. Според преобладаващата част от прогнозите последният е с по-големи шансове за победа. С оглед на ниската избирателна активност в страната като цяло, гласовете на бесарабските българи ще са от значение и е възможно точно те да наклонят везните в полза на Додон. Очаква се много голяма част от тях да подкрепят настоящия президент, тъй като за тях е от съществено значение да успеят да съхранят българския език, традиции и култура, което би било невъзможно без необходимата подкрепа от молдовските власти.

В случай че Додон не спечели изборите, не е изключено да се развие сценарий, включващ изменение в негативен план на отношението на държавата към малцинствата. Това е така поради факта, че представителите на другите партии виждат само един път за развите на Молдова, насочен към по-тясно сътрудничество с Румъния и Европейския съюз. От друга страна това може да доведе до нарушаване неутралността на Молдова, което е в противовес с исканията на населението, включително и на етническите българи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *