Последици от оттеглянето на САЩ и Русия от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие

Американският президент Доналд Тръмп обяви на 20.10.2018 ., че има намерение да оттегли страната си от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие (ДРСМРД). В тази връзка в началото на февруари 2019 г. Вашингтон официално заяви, че спира да изпълнява задълженията си по споразумението с Русия. САЩ определи, че до 6 месеца ще се изтегли официално от ключовия Договор, ако Москва не спре да го нарушава.

Кремъл от своя страна обяви, че Русия ще отговори „огледално” на такава стъпка. В резултат в началото на март руският президент Владимир Путин подписа указ за преустановяването от страна на Москва на прилагането на споразумението. Държавният глава на РФ подчерта, че всички предложения за разоръжаване на Москва „остават на масата и вратите са отворени„.

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty) е споразумение от 1987 г. между САЩ и СССР. То забранява на страните да притежават балистични ракети с наземно базиране и крилати ракети с далекобойност от 500 до 5500 км. Москва и Вашингтон взаимно се обвиняват в нарушаване на договора.

Проблемът за САЩ се състои в това, че на базата на разрешената ракетна система „Искандер“ руснаците разработиха по-модерната „Новатор“ (SSC-8). Според американската страна истинските й възможности целенасочено се прикриват, което Москва категорично отрича, като твърди, че радиусът на спорната ракета е под долната граница от 500 км. Същевременно Кремъл счита, че Вашингтон нарушава Договора с разполагането на системата с морско базиране „Иджис“ в Румъния, а в близко бъдеще и в Полша. Освен това се предполага, че американските дронове също имат някои от характеристиките на забранените ракети.

Според Руската федерация (РФ) държавите от НАТО считат споразумението като важен инструмент за поддържане на европейската сигурност, но в същото време не са легитимирани и способни да окажат публичен натиск върху руснаците и американците с цел неговото запазване, тъй като не са страни по него. Кремъл е наясно, че част от европейските правителства оценяват доказателствата на Вашингтон за руските нарушения по договора като недостатъчно убедителни. В резултат на това се наблюдават различия сред държавите-членки по отношение на подхода, който НАТО трябва да предприеме спрямо Москва. Това рефлектира на единството и сплотеността на страните от Северноатлантическия пакт и носи дивиденти за Кремъл. Руската страна оценява, че единството и солидарността в рамките на НАТО са под натиск и поради несъответствието на американската с официалната позиция на Северноатлантическия пакт. На срещата на високо равнище на 11.07.2018 г. в Брюксел държавите-членки се обявиха за запазване на ДРСМРД и необходимостта от поддържане на диалог с руските власти по спорните въпроси от споразумението.

Заплахата от американското оттегляне от споразумението най-вероятно няма да окаже необходимото въздействие върху руските власти. Кремъл няма да промени своята позиция или да приведе политиката си в областта на сигурността и отбраната в съответствие с исканията на Вашингтон и изискванията на договора.

Излизането от ДРСМРД може да се отрази негативно върху правното основание и да ограничи инструментите за натиск, на базата на които държавите от НАТО могат да имат претенции спрямо Москва за съблюдаване на правилата на споразумението. В тази връзка Москва е наясно, че липсата на международноправна рамка, регулираща тази материя в глобален план, ще предостави реална възможност за руската страна да произвежда ракети със среден и малък радиус на действие без ограничения.

Въпреки официалната позиция на НАТО за липса от намерение да се разполагат нови ядрени ракети в Европа, Кремъл оценява желанието на някои европейски държави за предоставяне на възможности за позициониране на американски ракети със среден радиус като реално и постижимо. Подобен сценарий има потенциал да направи тези държави мишена за руските офанзивни оръжия, а оттам и заплаха за европейската сигурност и стабилност. Това може да доведе до задълбочаване на разделението между държавите-членки на Северноатлантическия пакт, което от своя страна – до политически ползи за Москва.

Последиците от решенията и предприетите действия спрямо договора вероятно ще имат директно въздействие върху бъдещето на контрола на въоръжаването. Неразрешените проблеми около ДРСМРД имат потенциал да попречат на възможността от разширяване на съществуващите споразумения, например тези, свързани с преговорите по Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия.

Не на последно място начинът, по който НАТО се отнася към ДРСМРД и действията, които може да предприеме за неговото запазване, са отражение на доверието към Организацията и водещата позиция в рамките на режима, свързан с неразпространението на ядрените оръжия. Официалната позиция на страните от Северноатлантическия пакт е в подкрепа на подхода към ядрено разоръжаване. В тази връзка Кремъл е наясно, че с оттеглянето си от споразумението САЩ може да постави под въпрос надеждността на НАТО, доверието към Организацията, принципите на единство и солидарност, както и отношенията между ядрените и неядрените държави-членки. Подобен сценарий дава необходим наратив за руските информационни операции срещу НАТО не само в Европа, но и на глобално ниво.

Като заключение може да се обобщи, че глобалната сигурност се влоши значително през последните години. Международните трансфери на големи оръжия се увеличават и световните разходи за военни цели остават стабилни на едно високо ниво.

В регионален план неизпълнението от страните на ДРСМРД има значителни негативни последици за европейската сигурност и стратегическа стабилност, сплотеността между държавите-членки на НАТО и политиката в областта на отбранителните способности и въоръжаването. Успоредно с това, въпреки че е съблюдаван, Договорът от 2010 г. за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) изтича през февруари 2021 г., като към момента няма разговори по неговото продължаване или замяна.

Преустановяването на изпълнението на задълженията по ДРСМРД, както и опасността от прекратяване на действието (поради непродължаване) на ключово споразумение като СТАРТ са само част от доказателствата, че ставаме свидетели на нов процес на ускорено въоръжаване, геополитическо противопоставяне и надпревара във военната област.

Същевременно намалява доверието към международните организации и институции. Нараства значението на националните армии, а това води до увеличаване на военните разходи. Това обаче не е гаранция непременно за подобряване на средата за сигурност на Стария континент, а по-скоро точно обратното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *