Перспективите в отношенията между Украйна и Русия след проведената в Нормандски формат среща в Париж

Прагматичното координиране между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в края на тази година, в което и двете страни оттеглиха сили от фронтовата линия и проведоха серия от размени на затворници, успяха да проправят пътя за нова среща на върха в Нормандски формат. Във връзка с това президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Владимир Зеленски проведоха среща на 9 декември в Париж с цел постигането на съгласие за мирното урегулиране на обстановката в Източна Украйна. В качеството на медиатори участие взеха и лидерите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

Какво беше постигнато?

Според съвместната декларация, подписана в края на срещата, държавните глави на Украйна и Русия са постигнали съгласие за цялостно прекратяване на въоръжените действия в Източна Украйна до края на 2019 г. По силата на т. 1 от декларацията (Незабавни мерки за стабилизиране на ситуацията в конфликтната зона) също така се дава мандат на Контактната група по мирно урегулиране на ситуацията в Източна Украйна (Русия, Украйна, Организацията за сигурност и сътрудничество) за създаването на условия за размяна на всички военнопленници от двете страни до края на годината.

Според т. 2 (Мерки за прилагане на политическите разпоредби на Минските споразумения) страните изразяват интерес да постигнат съгласие в Нормандския формат и Тристранната контактна група относно всички правни аспекти за установяването на специален ред за местно самоуправление (специален статут) за част от Донецка и Луганска области, както е посочено в пакета от мерки за изпълнение на Минските споразумения от 2015 г. Кредитира се и необходимостта от приемането на разпоредби в украинското законодателство, регламентиращи ефективното реализиране на т. нар. формула Щайнмайер. Декларацията предвижда и провеждането на нова среща след четири месеца в същия формат, за да се провери напредъкът по имплементирането на мерките.

Какви са всъщност интересите на страните?

Въпреки официалната реторика на Москва, че съгласието й за срещата в Нормандски формат притежава единствено хуманитарни мотиви и въпреки демонстрираното привидно желание за постигане мир, действията на Кремъл следва да се тълкуват като част от по-всеобхватния външнополитически план за връщане на Киев в сферата на руско влияние. Русия не може да си позволи да загуби буфер в зона на стратегически интерес предвид геополитическата конфронтация със Запада и възприетата нарастваща заплаха, идваща от политиката на НАТО. Но за да постигне това, Москва трябва първо да блокира европейските и евроатлантическите амбиции на Украйна. Киев е наясно, че няма как да се присъедини към НАТО, ако на територията си има активен или замразен конфликт или ако източната част не желае членство.

За постигането на тази дългосрочна цел Кремъл ще продължи да настоява за федерализиране на Украйна. По този начин ще е в състояние да упражнява по-голямо въздействие върху вътрешнополитическите процеси в страната чрез проруските представители в източната част. Във връзка с това изграждането на мрежи за влияние в региона на Донецка и Луганска области Кремъл реализира чрез т.нар. паспортизация, в резултат на която около 125 хил. жители на контролираните от проруските бунтовници райони вече са получили руско гражданство. Реализирането на тази стратегия обаче зависи до голяма степен от даването на особен статут на Донбас. Нещо, за което руската делегация настояваше активно по време на срещата.

Същевременно президентът на Украйна Владимир Зеленски се стреми да демонстрира пред европейската общественост и пред украинското население, че не само желае, а е и способен да разреши проблемите в Донбас. Държавният глава се ползва с висока обществена подкрепа, но е наясно, че тя не е константна. Настроенията в Украйна се менят значително в кратък времеви диапазон, особено когато предизборните обещания не се спазват. Пример за това е електоралната подкрепа за Порошенко в началото и края на мандата му. Зеленски е притиснат не само от времето, а и от опозицията и националистически настроените украинци, които пък не желаят да правят отстъпки или компромиси пред Москва.

Срещата на върха не сигнализира за постигане на значителен напредък. Съвместната декларация по никакъв начин не обвързва юридически двете страни. От политическа гледна точка обаче имплементирането или поне демонстрацията на желание за изпълнение на описаните в трите точки мерки са важни за дипломатическия имидж на Русия и Украйна. Киев не е в състояние да си позволи отклонение от тях поради страх от загуба на подкрепата от Запада. В същото време не желае да осъществява директен дипломатически контакт със сепаратистите, за да не ги легитимира.

Москва има интерес от имплементирането на мерките до степен, която ще гарантира особения статут на Донбас и руското влияние в него, като фаза първа за изпълнение на геополитическата стратегия за връщане на Украйна в руската сфера на влияние. Освен това привидното демонстриране на поети ангажименти по мирно урегулиране вероятно ще даде основание на Кремъл да иска сваляне или редуциране на международните санкции, негативно рефлектиращи върху руската социално-икономическа система.

Доказа се за пореден път наличието на съществено разминаващи се интереси между Украйна и Русия по ситуацията в Донбас. Реализирането на мерките от т. 1 на декларацията е възможно да срещне практически трудности. Изпълнението на мерките от т. 2 най-вероятно ще срещне юридически и политически трудности. Доказателство за това е липсата на постигнат консенсус за провеждане на избори в Донбас. Същевременно използваните думи в т. 2, а именно, че страните само „изразяват интерес“ (за разлика от т. 1, където се казва, че страните „поемат ангажимент“) да постигнат съгласие в действащите формати, свидетелства за липсата на ясно поета отговорност за конкретни политически действия от Москва и Киев. Друга пречка ще бъде силната съпротива на украинското население, което споделя националистически настроения, подклаждани допълнително от опозицията. Размяната на военнопленници като мярка, описана в декларацията, понастоящем е най-реалистична за изпълнение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *