Какво отражение ще има докладът на Робърт Мълър върху отношенията между Русия и САЩ

Докладът на специалния прокурор на САЩ Робърт Мълър, публикуван през април т.г., е съставен от две части в обем от 450 страници. Първата отговаря на въпроса дали Руската федерация (РФ) се намесва в американските вътрешнополитически процеси през 2016 г., а втората – има ли възпрепятстване на правосъдието, извършено от държавния глава Доналд Тръмп. Разследването е толкова съществено, че изисква отговор на въпросите до каква степен резултатите от него могат да въздействат върху отношенията между Вашингтон и Москва и в каква посока.

Според доклада, въпреки че не се откриват доказателства за наличието на заговор между Тръмп, неговия предизборен щаб и Москва за манипулиране на резултатите от президентските избори през 2016 г., налице са неоспорими данни за всеобхватната и систематична руска намеса за оказване на въздействие върху американските избиратели. Разследването констатира, че Кремъл използва два основни метода – социални мрежи и кибероперации. В тази връзка Агенцията за интернет изследвания” има съществен принос за генерирането и/или изменянето на политическите възприятия на милиони американски граждани посредством платформи като Фейсбук и Туитър. Същевременно десетки хиляди имейли на високопоставени представители на Демократическата партия в САЩ са хакнати от представители на руските специални служби и публикувани в интернет в навечерието на президентските избори. Разследването също така разкрива „множество връзки” между лица от предизборния щаб на Тръмп и властите в Кремъл. Констатациите на специалния прокурор всъщност подкрепят заключението на разузнавателната общност на САЩ, направено през януари 2017 г., че президентът Владимир Путин е „заповядал осъществяването на кампания за влияние през 2016 г., насочена срещу президентските избори” в страната.

Разкритията са толкова съществени, че налагат необходимостта от изясняване на въпроса до каква степен резултатите от разследването ще се отразят на отношенията между Вашингтон и Москва. Докладът от една страна е източник на ценна информация за способностите на Кремъл за провеждане на хибридни операции, а от друга – основание за засилване на натиска и провеждане на по-твърда политика спрямо РФ.

От 2012 г. насам с цел защита на националната сигурност и интереси, както и тези на партньорските на САЩ държави, американските власти системно налагат ограничителни мерки срещу руски физически и юридически лица на основания, регламентирани в различни нормативни актове като Закона Магнитски и Закона за противодействие на противниците на Америка посредством санкции. Същевременно се затяга контролът на Вашингтон върху руските граждани, намиращи се на американска територия. През 2016 г. 35 руски дипломати са изгонени от страната. След случая „Скрипал” още 60, обвинени в принадлежност към руските служби за разузнаване, са върнати в РФ. Затворени са също така няколко руски дипломатически представителства. Събитията в Крим и инцидента около Керченския пролив, при които Москва наруши нормите на международното публично право, доведоха до налагането на допълнителни рестрикции.

Понастоящем Конгресът на САЩ обмисля два нови законопроекта – „За защита на американската сигурност от агресията на Кремъл” и „За защита на изборите от заплахи чрез установяването на червени линии”, чрез които да се наложат допълнителни икономически и финансови санкции на Москва със сдържащ ефект. В тази връзка докладът на Мълър се явява с определяща тежест за засилването на позициите на американските политици, които лобират в полза на прокарването и влизането в сила на тези актове. Същевременно констатациите от разследването имат консолидиращ американското общество ефект в подкрепа на използването на по-твърда политика спрямо Кремъл, която да включва не само налагането на ограничителни мерки, а и активно въшнополитическо противопоставяне по геополитически въпроси.

В този контекст държавният секретар Майк Помпео заяви, че Вашингтон „няма да стои безучастно, докато Русия изостря напрежението във Венецуела” и определи присъствието на руски войски в Каракас като „явна провокация”. Американската реторика загатва за по-голяма решителност и твърдост на действията срещу Москва, както и за явен стремеж за подпомагане на прехода към демократично управление, чрез което да се поставят основите за преодоляване на кризата във Венецуела. Стабилзирането на страната с функциониращ нов държавен апарат може да доведе до по-голямо ниво на ефективност при добива на петрол, възможност за участие на западни енергийни компании в сектора на енергетиката, а износът на въглеводороди – да получи нов тласък. В резултат бъдещите договори за доставка могат да бъдат сключени при нови условия и да понижат дългосрочно цената на суровия петрол на световните пазари, което ще се отрази негативно върху руската икономика и интереси.

Докладът на Мълър внася импулс по оста Вашингтон – Москва и по отношение на европейското геостратегическо пространство. Предвид това, че САЩ се обявява против изграждането на „Северен поток – 2”, който може да увеличи зависимостта на ЕС от руски газ и да повиши още повече риска за Европа от руски шантаж в енергийния сектор, разследването на специалния прокурор е основание за налагане на санкции като крайна мярка срещу компаниите, които участват в реализирането на енергийния проект. От друга страна, констатациите в документа се възприемат като „урок”, който европейските демократични държави следва да „научат”, особено в контекста на предстоящите избори за Европейски парламент – 23-26 май 2019 г.

Същевременно Вашингтон засилва своята подкрепа за политиката по създаването на европейски енергиен съюз, който да доведе до по-голямо разнообразие и по-ниски цени за потребителите и предприятията в ЕС. Обезпечаването на сигурна и устойчива енергия на достъпни цени за Европа и нейните граждани, както и укрепването на икономиката и сигурността на ЕС, целящи намаляване на разходите (понастоящем около 350 млрд. евро годишно) за внос на енергия, конфронтира на стратегическо ниво руските икономически и енергийни интереси в региона. Кремъл се стреми да получава достъп и да контролира отделните енергийни пазари, което му позволява да договаря изгодни условия с всяка отделна държава-членка на ЕС. Страните трудно могат да защитят сами своите интереси предвид монополното положение на руските енергоизносители като „Газпром” и „Роснефт”. Модернизирането на остаряващата европейска енергийна инфраструктура, чрез което да се интегрират изцяло енергийните пазари, може да доведе до координация в националните цени на енергията. В резултат ЕС като единен пазар ще е в състояние по-успешно да защитава интересите на своите държави при постигането на договорености с Москва. Успоредно с това възможността от диверсификация на доставките на енергийни ресурси (например чрез импорт на ВПГ) ще допринесе за по-голямата независимост на Съюза, което също се отчита като заплаха за руските интереси със значителни икономически последствия. 

Публикуването на доклада не предизвиква същата обществена реакция в РФ, каквото се наблюдава в САЩ. Руската реторика остава непроменена, като акцентира върху отхвърлянето на обвиненията за намеса в изборите през 2016 г. въпреки направените в документа констатации. В очакване на разширяването на обхвата и задълбочаването на ефекта на международните санкции Кремъл продължава своята реакционна политика по прилагането на мерки, целящи редуциране на негативното им въздействие като диверсификация на пазарите, намаляване на използването на американски платежни системи и операции в долари, засилване на политиката по замяна на вноса със стоки вътрешно производство и др.

В заключение следва да отбележим, че докладът на Мълър всъщност материализира с доказателства твърденията на голяма част от експертите през годините за руската намеса преди и по време на президентските избори през 2016 г. в САЩ. В резултат се дава „зелена светлина” за провеждането на „наказателна” политика срещу РФ, за която Вашингтон ще изисква подкрепата на своите партньори, в т.ч. държавите от ЕС. В тази връзка вече се търсят най-подходящите и ефективни мерки, които могат да бъдат предприети срещу Кремъл с цел сдържане на агресивната руска външа политика. Пример за това е новият доклад на американската корпорация „Изследване и развитие” (RAND Corp.) за „Свръхангажираност и дебалансиране на Русия: надпревара от преимуществена позиция”, изготвен по искане на Вашингтон. В него се разкрива комплексен инструментариум за прилагане на мерки по целия спектър на отношения – икономика, политика, отбрана и т.н., чрез които да се окаже калкулиран натиск върху Кремъл, задълбочаващ структурните проблеми и целящ външнополитическо сдържане предвид генерирането на осъзнат страх от понасяне на тежки загуби.

Макар, че е трудно да се оцени реалният ефект на санкциите изолирано от останалите фактори, които оказват влияние върху социално-икономическата система на РФ, едно е сигурно – вероятността от налагането на нови ограничителни мерки, в резултат на направените разкрития от разследването на Мълър, е голяма. Това на свой ред почти сигурно ще доведе до допълнително влошаване на отношенията между САЩ и РФ, изразяващо се както в противопоставяне по ключови теми от международния дневен ред (конфликта в Украйна, кризата във Венецуела, обстановките в Сирия и Афганистан и др.), така и в конфронтиране по нови въпроси, които все още не са се „появили” на международната сцена и за които понастоящем можем само да гадаем.

Същевременно резултатите от противоречията между Москва и Вашингтон вече рефлектират върху средата за сигурност. Пример за това е преустановяването на изпълнението на задълженията по Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие и опасността от непродължаване действието на изтичащия през 2021 г. Договор за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *