Какви са последиците от излизането на Великобритания от състава на ЕС?

Материалът има за цел да анализира основните последици за Лондон от Брекзит, като акцент ще се постави върху спорните въпроси, които засегнатите страни следва да разрешат, както и върху отношенията по оста ЕС-Великобритания-САЩ.

На 31 януари 2020 г. Великобритания напусна ЕС. В резултат на това страната вече не е част от европейското семейство на споделени ценности, а нейното представителство в европейските институции беше преустановено. Освен тези мигновени последици през 2020 г. не следва да се очакват съществени промени, тъй като периодът се явява „преходен“. Въпреки това 2020 г. ще бъде изключително важна, тъй като през нея трябва да бъдат решени основните въпроси, свързани с бъдещото състояние на отношенията между Лондон и Брюксел, в т.ч. имиграция, търговия, сигурност и външна политика. Понастоящем двете страни „очертаха“ рамката на взаимодействие помежду си, в която се съдържат основните цели.

Великобритания и ЕС се договориха за условията през т.нар. период (изтича на 31.12.2020 г.) на преход.

Водещи моменти от т. нар. преходен период

През 2020 г. Великобритания остава в митническия съюз на ЕС, както и във вътрешния пазар. Страната продължава да се подчинява на правилата на Брюксел. Остават в сила основните свободи на движение (хора, услуги, стоки и капитали), както и преимущественото положение на актовете на Съда на ЕС пред тези на английската правна система. Търговията между Лондон и Брюксел запазва своето настоящо ниво. Във връзка с това не следва да бъдат налагани допълнителни такси или да се установяват нови механизми за контрол на стоките. Великобритания продължава своя принос към генерирането на приходи за бюджета на ЕС.

Приоритет за страните през 2020 г. е постигането на споразумение за свободна търговия. За Лондон тази договореност е от особена важност, ако страната иска да запази по-благоприятните условия за осъществяването на търговия със Съюза, в т.ч. избягването на такси. Тя е жизненоважна и за обезпечаването на чувството за единство с Ирландия, което след Брекзит намалява драстично. Въпреки това определени мерки и механизми за контрол, които ще засегнат бизнеса, ще бъдат установени в търговските отношения между двете страни след „прехода“. Брюксел и Лондон следва да договорят до каква степен Великобритания ще бъде в състояние да се „отдалечава“ от търговските норми на ЕС – т. нар. правила за равни условия. Те представляват набор от общи правила и стандарти, които не позволяват на компании в една страна да подбиват своите конкуренти и да придобиват конкурентно предимство пред опериращите дружества в други страни. Тоест става въпрос за лоялната конкуренция като важен механизъм за функционирането на вътрешния пазар на ЕС, в който страните членки позволяват свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Интересите на САЩ по оста Брюксел-Лондон

Същевременно САЩ, който интензивно подкрепяше Лондон в процеса Брекзит, следи с особен интерес развитието на търговските отношения между Лондон и Брюксел. Вашингтон ще се стреми да договори свое споразумение за свободна търговия с Великобритания. Неговите рамки и условия обаче ще зависят до голяма степен от липсата или наличието на договорености след 2020 г. между ЕС и Лондон.

Премиера на Великобритания Борис Джонсън (ляво) и президента на САЩ Доналд Тръмп (дясно).

Действията на английските власти през „прехода“ ще са определящи за икономическата ориентация на страната. Понастоящем Великобритания е ориентирана към европейския пазар, като 54% от цялостния експорт е насочен към ЕС. Лондон е възприел европейските търговски практики, с които се асоциира до голяма степен. Потенциално преориентиране в американско направление поражда множество търговскоправни въпроси, както и практически проблеми, свързани с каналите за доставка, което може да измени фундамента на английската търговско-икономическа система. Допълнително, част от американските търговски практики се възприемат от Брюксел като нелоялни. Имплементирането им във Великобритания в резултат на американско-английско споразумение поставя под заплаха Лондон от налагането на европейски санкции.

Въпросът за имиграцията

Въпросът за регулирането на движението на хора между ЕС и Великобритания ще бъде определящ за развитието на социалната политика и икономиката. Въпреки че беше изцяло в компетентността на Лондон да определя правилата, както и нивото на контрол, според които граждани на трети страни (извън ЕС) могат да влизат на територията на Обединеното кралство, темата беше използвана с пропагандна цел от английските власти за организирането на референдум за излизане от ЕС. Темите за терористичните актове и бежанските вълни бяха използвани за създаване на негативни настроения срещу Съюза и за генерирането на страх като основание за излизане от европейското общество, въпреки че Лондон е имал винаги контрол върху тези процеси. Великобритания единствено трябваше да се съобразява с четирите свободи на движение в рамките на ЕС, в т.ч. свободното влизане на територията от страна на граждани на държави членки на Съюза. Във връзка с това следва двете страни да постигнат договореност за режима на придвижване, пребиваване и т.н. след 2020 г. между английските граждани и тези на ЕС.

Протести срещу имиграцията във Великобритания.

Каква ще бъде имиграционната политика на Лондон е все още трудно да се определи. Английското правителството се обявява за по-стриктни мерки върху имиграционните потоци. Но проблемите и невъзможността за установяването на контрол никога не се е коренил в ЕС и неговите принципи на действие. Проблемът е вътрешен и междуинституционален, а Съюзът вече не може да бъде използван като оправдание от английските власти. От една страна, икономиката на Великобритания се нуждае от свежа и висококвалифицирана работна сила, която трябва да дойде отвън. От друга страна, Лондон се стреми да прокарва протекционистка политика. Имайки предвид това, английските власти вероятно ще се опитат да адаптират австралийския модел на точкова миграционна политика. Според него желаещите да живеят в приемащата държава трябва да съберат определен брой точки, който се калкулират на основата на умения и компетентности. По този начин се отсяват висококвалифицирани кадри, които да допринесат за повишаване на способностите на икономическата система, докато неспособните се лишават от възможност да емигрират в приемащата страна.

Външнополитическото направление

Съществен въпрос след Брекзит е дали ще има промени във външнополитическото направление на Лондон. Въпреки че е трудно да се даде конкретен отговор, със сигурност Великобритания ще продължи да следва курс, чийто аспекти все по-ясно проличават през последните три години, а именно на установяване на статут на глобален център на силата в системата на международните отношения – т. нар. Глобална Великобритания. На международно ниво Лондон ще преосмисли своята роля и ще концентрира своите усилия в Съвета за сигурност на ООН. В регионален аспект Великобритания ще отдава все по-голяма важност на НАТО като съюз за колективна отбрана. Може да се очаква интензифициране на английската политика за засилване на позициите на Алианса в Европа. На двустранно ниво в областта на сигурността и отбраната, въпреки че има разногласия между Лондон и Вашингтон поради предоставянето на възможност на китайската компания HUAWEI да участва (35%) в развитието на английската информационната 5G инфраструктура, се очаква допълнително задълбочаване на отношенията между Вашингтон и Лондон.

Според английския премиер Борис Джонсън въпросът за излизането на Великобритания от ЕС е изчерпан. Въпреки това с приключването на процеса, известен като Брекзит, се слага началото на други много по-важни социално-икономически и външнополитически процеси, от които ще зависи бъдещето на Лондон. Тепърва английските власти ще търсят точния баланс между нуждите на икономическата си система и желанието им да установят тотален контрол върху миграционните потоци. Предизвикателство за европейско ориентираната икономика на Великобритания ще бъде намирането на баланс и осигуряването на подходящи условия, които да отчитат интересите на Брюксел и Вашингтон, докато успоредно с това интересите на Лондон бъдат отстоявани.

Ако трябва да поставим прогноза за търговско-икономическите опции пред Лондон в резултат на Брекзит, те вероятно могат да бъдат основно сведени до следните пет сценария:

1. Сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Великобритания;

2. Постигане на договореност, по силата на която английската търговия ще бъде регулирана от правилата на Световната търговска организация (СТО), без споразумение с Брюксел;

3. Създаването на споразумение за свободна търговия между ЕС, САЩ и Великобритания, основано на принципите на Трансантлатическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ);

4. Сключване на споразумение за свободна търговия между Лондон и Вашингтон, което да изключва Брюксел;

5. Удължаване на преходния период, при което тарифите на ЕС и Великобритания няма да претърпят промяна, но ще влязат в сила други нетарифни ограничения за търговията.

Прилагането на правилата на СТО без сделка с ЕС би довела до най-големи икономически загуби за Великобритания. Търговията по нормите на СТО би намалила бъдещия БВП на Лондон с около 5% във времеви диапазон от десет години след Брекзит, или със 140 милиарда долара, в сравнение с членство в ЕС. Великобритания ще се отдалечи от стандартите на ЕС, което ще доведе до значително повишаване на нетарифните стандарти. Това ще навреди на способността на британските компании да продават услуги на държави от ЕС предвид факта, че секторът на услугите доминира в английската икономиката, като допринася за около 80% от БВП.

Същевременно потенциално тристранно споразумение между Великобритания, ЕС и САЩ, основаващо се на принципите на ТПТИ, ще бъде най-благоприятно за Лондон. Страната ще притежава със 7,1% по-високо ниво на БВП в сравнение с втория сценарий и дори малко по-добър отколкото ако Лондон беше останал в Съюза. Причина за благоприятните показатели ще бъде възможността за Великобритания да получи преференциален достъп както до пазарите на САЩ, така и до тези на ЕС.

Във външнополитически аспект амбициите на Лондон да се превърне в глобална сила ще изискват установяване на ясен баланс и прозрачно взаимодействие с ЕС в областта на общата политика за сигурност и отбрана, както и със САЩ в рамките на НАТО. Но за да се концентрира върху външнополитическите си ангажименти, Лондон трябва да постигне вътрешна стабилност и устойчивост. Само времето ще покаже дали правителството на Джонсън ще обедини отново Кралството предвид позицията на Ирландия по процеса Брекзит. Едно е сигурно, идеологическо, социално-икономическо и политическо единство ще са възможни само при успех в постигането на целите през преходния период, заложени в политическата декларация и при ясно отчитане на интересите както на Лондон и Брюксел, така и на Вашингтон.

Желанието на Лондон да се ползва от преимуществата на Съюза и нежеланието му да поема на пропорционална основа тежестите (т.нар. принцип на солидарност) от членството може да са били истинската причина за излизането от ЕС, но няма как да бъдат движеща сила, определяща бъдещите договорености между Лондон и Брюксел. Преустановяването на членството в ЕС е едностранен процес при спазване на определени условия, но постигането на споразумение е двустранен или многостранен процес на равни начала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *