Защо Турция активизира своята външна политика в либийско направление?

Тази статия ще се опита да постави действията на Анкара по отношение на Триполи в геополитически и геоикономически контекст, отчитайки и анализирайки външните фактори и турските потребности, интереси и цели.

Фактическа обстановка

На 27.11.2019 г. Турция и Либия подписаха Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, както и Меморандум за разграничаване на зоните на морската юрисдикция в Средиземно море. Турският парламент ратифицира двата документа на 21 декември 2019 г. Пет дни по-късно международно признатото правителство на националното съгласие на премиера Файез Сарадж отправи официално искане към Турция за военна подкрепа, чрез която да се противодейства на силите на Либийската национална армия (ЛНА), начело с маршал Халифа Хафтар. В резултат на офанзивата, целяща завземането на Триполи, командващият ЛНА и действащ от името на временния кабинет на Абдула Абдурахман ат Тани (Източна Либия), понастоящем се намира на около 30 км от столицата. Турското правителство внесе в парламента на 30 декември предложение за разполагане на войски в Либия, което беше гласувано на извънредно заседание на 2 януари 2020 г.



Турските потребности, интереси и цели в геополитически и геоикономически контекст

През последните 20 години Турция претърпява съществени промени както във вътрешен план, така и по отношение на прилаганите стратегически инструменти в новоизградената концептуална и теоретична външнополитическа рамка. Анкара следва последователна зонална политика, адаптирана според геополитическото пространство, културно-историческите фактори и възприетите отговорности и икономически необходимости. Поведението на Анкара се обяснява с осъзнатата потребност за това да бъде регионална сила с амбиции за глобален център на ислямския свят (отговорност, наследена от Османската империя). За реализирането на подобно намерение Турция счита за императивно изграждането на сфери на влияние. Според Анкара мощта на една държава зависи не само от реалната й сила, но от икономическото, политическото и културното й влияние в различните зони.

Либия е държава, която се намира в Северна Африка и има излаз към Централното Средиземноморие. Във връзка с това тя се счита за част от близката континентална зона на Турция, свързващо звено между Европа и Африка и център на междуконтинентален интерактивен пояс в културен, икономически и политически аспект. Същевременно политиката на Анкара в тази зона е взаимосвързана със стратегията на страната в близката акваториална зона, която се счита за по-приоритетна и включва Източно Средиземно море. Във връзка с това и в замяна на дадените гаранции от турските власти за защитата на правителството в Триполи всъщност Турция постигна важно съгласие и отстъпки във връзка с разграничаването на зоните на морската юрисдикция в Средиземно море.

Постигнатите договорености увеличават турските суверенни права и претенции в източното Средиземно море на запад (близо до гръцкия остров Крит) в контекста на геополитическото противопоставяне с Гърция. Регионът, който има изключителна стратегическа значимост, е точка на пресичане на морските комуникационни канали. Намира се между проливите, разделящи Европа от Азия, и Суецкия канал, разделящ Азия от Африка, като от стратегическа и военна гледна точка може да служи като база за непосредствено наблюдение върху Персийския залив и Каспийския басейн (акватории, свързващи Евразия с Африка) и върху комуникациите през Аденския залив и Ормузкия проток. В резултат на подписания документ се създават реални пречки за Гърция и за кипърските гърци да ограничат морската юрисдикция на Турция до Анталийския залив. Не случайно в новогодишното си обръщение премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис изрази увереността си, че гърците ще успеят да преодолеят всички препятствия, включително предизвикателствата пред териториалната цялост и суверенитета на страната. Действията на Анкара в Либия са в унисон с опитите на турските власти да изградят стратегически мост между политиката в близката акваториална (включва и Източно Средиземно море) и близката континентална (включва и Централно Средиземно море) зона. Това не само ще допринесе за увеличаване на влиянието в Африка, а и ще предостави възможност на Турция да наклони баланса на икономическите и геополитическите интереси в своя полза в средиземноморското пространство.



От геоикономическа гледна точка Либия разполага с деветите по големина запаси на нефт в света. Контролът върху тях е цел на всяка заинтересована страна, имаща репутацията на център на регионална или глобална сила. Предвид значителното количество на турски инвестиции в либийската държава Анкара има интерес както от стабилизиране на обстановката, така и от заемането на водещо място на масата на преговорите. В този контекст турското правителство предприема стъпки за по-тясно сътрудничество с Тунис, Алжир и Катар. Във връзка с това е и направеното новогодишно изявление на президента на Турция Рeджеп Тайип Ердоган, според което „проектът за изключване на Турция от Източното Средиземноморие е провален с последните [предприети] стъпки“. Не на последно място следва да се отчете геокултурната отговорност, която Турция счита, че има за защита и оглавяване на мюсюлманския свят и османско наследство. В тази светлина трябва да се тълкуват добрите и дългогодишни връзки между Ердоган и Сарадж, както и активната през последните 20 години роля на Анкара в Организацията за ислямско сътрудничество.

Противостоящата страна и подкрепата за нея.

Маршал Хафтар, който се стреми да свали международно признатото правителство на Либия, разчита на хиляди руски и судански наемници. Той получава финансова и логистична подкрепа от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Успоредно с това Египет и Гърция задълбочават своето сътрудничество с цел намаляване на турското влияние в региона. Все по-активната роля на Москва в Триполи принуждава САЩ да се намеси по-решително в конфликтния възел с център Либия за защита на своите икономическите и геополитически интереси. Същевременно Германия, изразител на европейското влияние в региона, също следи внимателно либийската обстановка и се стреми да наклони геополитическите везни в своя полза.

Бойци от руската частна военна компания „Вагнер“

В геополитически аспект интересите на Турция са застрашени от: активната гръцка политика в Източно Средиземно море, целяща ограничаване на турския стратегически маньовър в близката акваториална зона; сътрудничеството между Атина и Кайро, концентрирано върху неутрализирането и изолирането на Анкара от либийските вътрешнополитически процеси, възприемано от турските власти като накърняване на интересите в близката континентална зона. Блокирането на свободата на действие на турската държава в близката континентална и акваториална зона води до ограничаване на възможностите за действие в близката териториална зона (Балкани – Близък изток – Кавказ), което се възприема от Анкара като директна заплаха за националната сигурност и жизненото пространство. Освен да неутрализира тези заплахи Турция се стреми също така да поеме инициативата чрез установяване на по-всеобхватен контрол върху морските комуникационни канали и сдобиване с по-голяма оперативна самостоятелност за увеличаване и отстояване на суверенитета в Средиземно море.

В геоикономически план поддръжката за маршал Хафтар, която може да доведе до падане на легитимната либийска власт и дестабилизиране на процесите в страната, носи директна опасност за възвръщаемостта на дългосрочните турски капиталовложения. Особено ако един потенциален нов кабинет в Либия не споделя турския вектор на търговско-икономическо сътрудничество. Освен това Анкара се стреми да установи по-голям контрол и върху енергийната инфраструктура на Триполи.

Не на последно място е въпросът за разпределянето на геополитическите и геоикономическите дивиденти, в контекста на увеличаващата се глобална конкуренция за природни ресурси и зонално влияние между останалите силови центрове. Както стана ясно, освен Турция интерес имат САЩ, Русия, Германия, Египет, Гърция, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и др. Липсата на координация има потенциал да доведе до ескалиране на напрежението между замесените държави, което да генерира импулси, отекващи не само на Балканския полуостров, а и в цяла Европа.

В геокултурен аспект Турция се опитва да оглави мюсюлманските общности в контекста на бурните демографски процеси, които са в полза на рязко увеличаващото се в Европа мюсюлманско население (външнополитически инструмент със сериозен потенциал в дългосрочен план). За да реализира тази стратегия, турската държава следва да увеличи своето влияние в Близкия изток и Африка, като успоредно с това положи усилия за своевременно неутрализиране на импулсите на геополитическо въздействие, идващи от останалите мюсюлмански центрове. Стремежът за овладяване на процесите в стратегическа зона като Средиземно море, свързваща Европа, Африка и Азия, е амбициозна крачка в тази посока, но и индикация за следваната неоосманистка доктрина на Анкара, която трябва да бъде проследявана внимателно и изучавана детайлно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *