Ердоган и Зеленски: какво бе подписано?

На 3 февруари в Киев се проведе срещата между президентите на Украйна и Турция – Владимир Зеленски и Реджеп Ердоган, като главната й цел бяха преговорите за увеличаване на търговията между двете страни. Визитата на турският президент се оказа ползотворна, за което допринесоха традиционно добрите контакти между двете страни.

Сътрудничеството между Украйна и Турция винаги е било на добро ниво. Бившият украински президент Петро Порошенко успя да установи близки отношения с Ердоган и това донесе много ползи за Украйна, в това число освобождението от Русия на лидерите на кримско-татарския Меджлис и създаването на православната църква в Украйна. С промяната на властта в Киев се появиха опасения дали контактите между страните няма да пострадат, но това така и не се случи. Владимир Зеленски успя да запази добрите отношения с Ердоган, а сътрудничеството между държавите стана още по-интензивно.

Задълбочаването на партньорството във военната сфера беше от ключово значение по време на разговорите в хода на посещението на турския лидер в Киев. Министърът на отбраната на Украйна Андрий Загороднюк и министърът на финансите на Турция Берат Албайрак подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което ще разшири взаимодействието между двете държави в следните сфери:

  • съвместно производство на прецизно противотанково оръжие;
  • ремонт и експлоатация на хеликоптери;
  • доставка на самолетни двигатели за Турция;
  • противодействие на безпилотните летателни системи;
  • транспортни самолетни и учебни съоръжения.

Според украинския политически анализатор Руслан Бортник Турция отдавна доставя на Украйна въоръжение като дронове, различни военни системи и боеприпаси. По този начин Турция, от една страна, се опитва да създаде допълнителни проблеми на Русия и да отвлече вниманието й от Сирия, където Москва подкрепя правителството на сирийския президент Башар Асад, който се бори с протурските сили, а през последните дни и директно с турската армия. Турция демонстрира подкрепа за украинското правителство, което се сражава с проруските сили в Източна Украйна, като симетричен отговор на Путин и Русия, особено на фона на последното изостряне в Сирия. От друга страна, турците се опитват да поддържат влиянието си върху кримските татари и техните радикални групировки, които са антикремълски настроени.

Какви са позициите на двете страни всъщност?

Интересът на Украйна е преди всичко политически. Изказванията на Ердоган относно статута на Крим и поздравът „Слава на Украйна!”, който той отправи в Киев, се приеха с одобрение от украинското ръководство. Въпреки това, Зеленски се интересува и от потенциалните (но малко вероятни) турски инвестиции. Нестабилността на украинската икономика и ниската покупателна способност на населението правят Украйна неподходящ обект за инвестиции. Въпреки нуждата на самата Турция от инвестиции, не е изключено нейни капитали все пак да участват в процеса на приватизация на останалата украинска държавна собственост.

Беше повдигнат и въпросът за политическите затворници. Зеленски заяви, че Украйна разчита на помощта на Турция за освобождаването на политическите затворници – граждани на Украйна, включително кримски татари, които са незаконно задържани в Крим и на територията на Руската федерация. Ердоган заяви позицията си по въпроса за Крим и Донбас, като сподели, че Турция потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително на анексирания от Русия полуостров.

Анализът на подписаните споразумения показва, че те имат преди всичко военнополитически характер. Ердоган подкрепя противодействието на Украйна срещу Русия в Донбас в отговор на руската подкрепа за режима в Дамаск, воюващ срещу Турция и нейните поддръжниците в региона.

Натискът, който Анкара упражнява върху Москва, е ясно изразен и целенасочен. Тук става въпрос и за голямата общност от турци с кримски произход, които оказват силно влияние върху вътрешната политика на Турция.

Наред с това Ердоган се стреми да създаде специални отношения с Москва и Киев и в последствие да замени Беларус в ролята на посредник в бъдещите преговори между тях. Москва обаче е наясно с плановете на Ердоган. Руското държавно ръководство би предпочело да не използва Анкара като посредник, особено с оглед на все по-усложняващата се обстановка в Сирия и нарастващото напрежение между Русия и Турция на терен.

Цветелина Тодорова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *