Действията на Русия и Украйна по повод на инцидента в Керченския проток в контекста на международното право

Анализът си поставя за цел да отговори на въпроса дали действията на Руската федерация (РФ) и Украйна, свързани със събитията около Керченския проток от ноември м.г., са в съответствие с нормите на международното право.

По фактите около инцидента

На 25 ноември м.г. двата украински бронирани артилерийски катера „Бердянск“ и „Никопол“, пътуващи от Одеса (в Черно море) към Мариупол (в Азовско море), минавайки през Керченския проток, свързващ двете морета край незаконно анексирания от РФ Кримски полуостров, са прихванати и по-късно поразени от огън на руските гранични служби, и са загубили ход. Рейдовият буксир „Яни Капу“ също е принуден да спре. Трима украински моряци са ранени, екипажите са арестувани, а корабите – завзети от силите за специални операции на въоръжените сили на РФ. Липсва информация за действия, застрашаващи мира, в т.ч. използването на сила (преди или по време на инцидента) от украинските военни при тяхното преминаване. След случилото се Москва прегражда протока с голям товарен кораб, чрез което блокира движението през него. Същевременно Върховната рада на Украйна одобрява въвеждането на военно положение в страната за срок от 30 дни съгласно указ на президента Петро Порошенко и решението на Съвета за национална сигурност в Киев.

По позициите на страните

Украинското Министерство на външните работи квалифицира действията на Кремъл като противоречащи на Конвенцията на ООН по морско право. В тази връзка обвинява Москва в системно нарушаване на свободата на корабоплаване в района, създаване на пречки за експлоатация на морските ресурси, незаконна употреба на сила и въоръжена агресия. Украинският флот счита, че своевременно е информирал РФ за маршрута на своите плавателни съдове. Киев изразява негодувание, че руските власти редовно и необосновано забавят преминаването на украински кораби, пътуващи към пристанищата Бердянск и Мариупол.

Официалната позиция на Москва е, че с действията си Украйна нарушава правото на мирно преминаване през териториалните води на РФ. Кремъл счита, че Киев не се съобразява с мерките за сигурност, установени по отношение на Керченския проток. Федералната служба за сигурност на РФ заявява, че корабите незаконно са влезли в руските териториални води и обвинява украинския военен флот в опит за провокация. Според властите Москва е принудена да използва сила на 25 ноември, за да принуди украинските кораби да преустановят нерегламентираните си действия.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа окачествява действията на руските власти като нарушение на Договора за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив, сключен през 2003 г. между Украйна и РФ. Обявява се за прекратяване на вредоносните руски действия, гарантиране на свободата на преминаване през протока и последващо съблюдаване на споразумението.

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност изразява становище, че „ЕС очаква Русия да осигури безпрепятственото и свободно преминаване през Керченския проток към и от Азовско море, в съответствие с международното право“. Заявява, че продължаващото милитаризиране, както и използването на сила в района, са недопустими. Обявява, че анексирането на Крим и построяването на Керченския мост са незаконни, че са в нарушение на украинския суверенитет и имат потенциал за ескалиране на напрежението в региона. Като цяло действията на Кремъл срещу Киев предизвикват отрицателна реакция сред значителна част от международна общност.

По релевантните източници на правото в отношенията, възникващи по повод и в Керченския проток

Украйна и РФ постигат през 2003 г. споразумение, което регламентира сътрудничеството при използването на Азовско море и Керченския пролив. Договорът е последван от съвместна декларация между руските и украинските власти, която определя Керченския проток и Азовско море като „исторически вътрешни морски води на РФ и Украйна“, преминаването през които се определя от правилата, стипулирани в нормативния акт от 2003 г. и върху които двете държави упражняват суверенни права. През 2012 влиза в сила споразумение между двете страни, свързано с мерките за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Азовско море и Керченския проток.

Същевременно за неуредените от споразуменията случаи се прилагат нормите на Конвенцията на ООН по морско право, международният обичай и перемпторните норми jus cogens. При изпълнението на договорите от 2003 г. и 2012 г. сила има Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. Вътрешноправните източници на РФ и Украйна също проявяват действие, но при случай че не противоречат на нормите на международното право. Не на последно място действията на двете държави във връзка с инцидента се подлагат под режима на jus ad bellum, регламентиран в Устава на ООН и практиката на Международния съд на ООН (чл. 38, т. 1, б. г от Статута на Международния съд).

Правно (взаимо)действие на договорите и Конвенцията

Според чл. 1 от Виенската конвенция двата договора между Украйна и РФ попадат в обсега на нейното действие. В тази връзка изпълнението на споразуменията между двете държави става в съответствие с чл. 26 от Виенската конвенция, който гласи, че „[в]секи действащ договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях“. Москва и Киев са обвързани от двата договора и длъжни да ги изпълняват добросъвестно при корабоплаване в Азовско море и Керченския пролив. За неуредените от двустранните споразумения случаи се прилага Конвенцията на ООН по морско право. За останалите хипотези, които не са регулирани от Конвенцията, се използва международното обичайно право, а вътрешните закони на двете държави – само ако не противоречат на международноправните норми. Следва да се отбележи и действието на чл. 27 от Виенската конвенция, който гласи, че страна „по договор не може да се позовава на разпоредбите на своето вътрешно право като оправдание за неизпълняване на договора“. С тази йерархичност на юридическата сила на източниците се съгласяват и страните, като изрично заявяват в своята съвместна декларация, че ще изпълняват своите задължения в съответствие с договора (от 2003 г.) и нормите на международното право.

Макар че в чл. 2 от договора от 2003 г. се определят правилата, приложими за кораби на чужди страни, те имат сила спрямо тях само при изрично съгласие на въпросната трета държава да се обвърже от двустранното споразумение. Извличаме правилото на основание чл. 34 от Виенската конвенция, който гласи, че „[д]оговор[ите] не създава[т] задължения или права за трета държава без нейното съгласие за това“. Тоест за третите страни се прилага Конвенцията на ООН по морско право и международният обичай, и само като изключение (при изрично съгласие) двустранните съглашения между РФ и Украйна.

Твърдението, че Азовско море и Керченският проток се считат за „исторически вътрешни морски води“, е обвързващо само за Украйна и РФ по силата на двустранните съглашения. То има сила за трета страна, ако тя изрично се съгласи с тези нормативни актове. За останалите случаи регламентация дава международното обичайно право. Според обичая твърдението, за да обвърже останалите, трябва да отговаря на няколко изисквания, като основното е международната общност в цялост (не само засегнатите държави) да признава съответното море и проток за „исторически вътрешни морски води“ на Киев и Москва. Понастоящем възприятието е, че въпреки договора между Украйна и Русия, те не се признават за такива от останалия свят. Тоест липсата на сформиран и обвързващ международен обичай по отношение на техния статут означава, че третите държави се ръководят от Конвенцията на ООН по морско право и имат право на преминаване през Керченския проток при съблюдаване на нейните норми.

Договор между Украйна и РФ за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив (2003 г.) и Конвенцията на ООН по морско право

Съгласно чл. 2 от договора (2003 г.) кораби под флага на Руската федерация или Украйна се ползват в Азовско море и Керченския проток със „свобода на корабоплаването“. De jure, споразумението признава свободата на корабоплаване на украински и руски кораби в Азовско море и Керченския проток – без значение дали тези кораби са военни или търговски. De facto, след нахлуването в Крим през 2014 г. Москва окупира западната част на протока. По-късно (м. май 2018 г.) Кремъл изгражда мост, като главният участък на конструкцията е само на 33 до 35 м височина, което физически ограничава вида и размера на корабите, които понастоящем могат да влязат в Азовско море и времето, за което това се случва. В резултат се създава системна пречка, ограничаваща свободата на корабоплаване, заложена в чл. 2 от договора от 2003 г.

Същевременно правилата за преминаване не са уредени в споразумението, а във вътрешното право на РФ, което трябва да съответства на Конвенцията на ООН по морско право. Според информацията инцидентът се случва в руски териториални води. Мирното преминаване през тях се регламентира от чл. 19, ал. 1 на Конвенцията, който гласи, че „[п]реминаването е мирно, доколкото не нарушава мира, добрия ред или сигурността на крайбрежната държава“. В ал. 2 на същия член са определени случаите, в които преминаването нарушава мира. Украинските кораби пътуват от Одеса към Мариупол, минавайки през Керченския проток, но липсват допълнителни сведения, че извършват действия, застрашаващи мира, в резултат на което да попаднат в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от Конвенцията.

На основание чл. 21 от Конвенцията РФ приема закони и правила, отнасящи се до мирното преминаване през нейното териториално море, в т.ч. различни ограничения – напр. предварително уведомяване и изискване за задължително ползване на местни лоцмански услуги (пилотаж). Според чл. 21 обаче налагането на тези правила трябва да става в „съответствие с разпоредбите на… [К]онвенция[та] и другите норми на международното право“. Макар че водите на Керченския проток се намират в териториалното море на Украйна и РФ, той има допълнителен правен статут по силата на чл. 37 във вр. с чл. 38, ал. 1 и чл. 45, ал. 1, т. б от Конвенцията като пролив, използван за международно корабоплаване, тъй като свързва Черно море с Азовско море. Според съдебната практика на Международния съд на ООН в делото Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу Албания“ от 1949 г. (делото за протока Корфу) държавите са длъжни да осигуряват условия за упражняване на правото на транзитно (чл. 38, ал. 1) или мирно преминаване (чл. 45, ал. 1, т. б) през проток, попадащ под хипотезата на чл. 37.

Договор между Украйна и РФ за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив (2003 г.) и Договор за мерките за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Азовско море и Керченския проток (2012 г.)

            По силата на чл. 3 от договора от 2003 г. Украйна и РФ се задължават да си сътрудничат и съвместно да регулират и навигират корабоплаването в Азовско море и Керченския проток. Същевременно според чл. 8 от споразумението от 2012 г. потенциални изменения към двустранните договорености се определят и влизат в сила само при съгласието и на двете страни. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното приемане на правила за предварително уведомяване при преминаване през Керченския проток от Русия през 2015 г. (след незаконното анексиране на Крим) не съответства на двустранните й договори с Украйна от 2003 г. и 2012 г.

Прилагане, arugendo, на режима спрямо конкретния случай

На 25 ноември 2018 г. руските власти нарушават международното право, като  използват сила срещу преминаващите украински кораби, а именно:

А. Ако хипотетично приемем, че инцидентът е в териториалните води на Украйна, то руските военни кораби нарушават правото на мирно преминаване на украинските съдове в район под суверенитета на Киев;

Б. Ако възприемем, че инцидентът е в териториалните води на РФ, със своите силови действия Кремъл е в нарушение на правото на мирно преминаване по силата на чл. 19, ал. 1 от Конвенцията. Няма налични сведения украинските кораби да са предприели действия, застрашаващи мира, т.е. да влизат в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от Конвенцията. Тъй като Керченският проток попада под хипотезата на чл. 37 от Конвенцията, наложените от руските власти ограничения при преминаването (под формата на вътрешни правила), не са разрешени (по силата на чл. 21, явяващ се lex generali), тъй като приложение има и чл. 37 от Конвенцията (lex specialis) – lex specialis derogat generali. Попадналите под руски огън украински кораби имат право на транзитно (чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 37) или мирно (чл. 45, ал. 1, т. б във вр. с чл. 37) преминаване през протока, без да се налага да се съобразяват с наложените руски ограничения под формата на мерки за сигурност. На още по-силно основание според съдебната практика на Международния съд на ООН правото на мирно преминаване на страните през обекти, попадащи под хипотезиса на чл. 37, е неотменимо (non-derogable).

Същевременно чл. 42, ал. 2 от Конвенцията гласи, че законите и правилата на държавите, граничещи с проливи (в случая Украйна и РФ), отнасящи се до транзитно преминаване (какъвто е Керченският проток), се „прилагат, без да се допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби и без да водят до лишаване от правото на транзитно преминаване, до нарушаването му или до създаването на препятствия за неговото осъществяване“.

Per argumentum e contrario, предприетите принудителни мерки, в т.ч. използване на сила от Русия в Керченския проток на 25.11.2018 г., нарушават член 42, ал. 2 от Конвенцията, тъй като лишават Киев от правото на преминаване. На още по-силно основание затварянето на  Керченския проток непосредствено след инцидента с украинските военни кораби се счита за нарушение на международното право.

По имунитета на украинските военни кораби и jus ad bellum

Украинските плавателни съдове са военни кораби, които са дефинирани в чл. 29 и притежават ненакърним имунитет по силата на чл. 32 от Конвенцията. Въпреки това изключение от това правило има в чл. 30, който гласи, че „ако военен кораб не спазва законите и правилата на крайбрежната държава относно преминаването през териториалното море и не се съобразява с отправеното към него искане за тяхното спазване, крайбрежната държава може да изиска той да напусне териториалното море незабавно“. В тази връзка, макар че няма индикации за извършени нарушения от украинските кораби, които имат право на транзитно и/или мирно преминаване, дори хипотетично да приемем наличието на подобни, то „изискването“ за напускане не е равносилно на употребата на сила. По същия начин необходимите мерки, които всяка крайбрежна държава може да вземе в своето териториално море, за да предотврати преминаване, което хипотетично приемем, че не е мирно (чл. 25, ал. 1 от Конвенцията), не са равносилни на заплашване с и/или употреба на сила. Последната е забранена, като регулацията се намира в Устава на ООН (jus cogens).

По силата на чл. 2, ал. 4 от Устава „[в]сички членове на организацията се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост, на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации“. Последните са заложени в чл. 1 от Устава.

Според Международния съд на ООН в делото „Никарагуа срещу САЩ“ от 1986 г. правилото, заложено в чл. 2, ал. 4, има характер на международноправен обичай. Това означава, че обвързани от него са не само всички страни – членки на ООН, а и всички останали държави. Що се отнася до забраната за пряка или косвена употреба на сила срещу „териториалната цялост или политическа независимост“, то тя трябва да се тълкува разширително, като се включват всички случаи, по какъвто и да е начин и срещу какъвто и да е обект/субект, имащ връзка с друга държава.

Този аргумент се споделя и от Международния съд в делото за протока Корфу. Според Съда зачитането на териториалния суверенитет е от изключително важно значение за развитието на международните отношения между независимите държави, т.е. всяко негово нарушение е недопустимо. В подкрепа на този аргумент са и текстовете, извлечени от чл. 2, ал. 4 на Устава, а именно „по какъвто и да е друг начин”, целящи гаранция, че превенцията ще покрие всички случаи на употреба на сила.

Изключения от чл. 2, ал. 4 на Устава на ООН.

Генералната рестрикция, заложена в чл. 2, ал. 4, не е абсолютна. Има няколко изключения от нея. Първото е при на налагане на колективни мерки, оторизирани от Съвета за сигурност на ООН (СС). Те се използват съгласно чл. 42 от Устава за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност. Включват употребата на сила и се прилагат след като СС определи съществуването на заплаха за мира, нарушение на мира или акт на агресия, по силата на чл. 39 от Устава, и след безрезултатно изчерпване на механизмите по чл. 41 от Устава. Не са налице колективни мерки, оторизирани от СС във връзка с инцидента в Керченския проток, поради което случаят не може да се квалифицира под хипотезата на това изключение.

Второто е по силата на чл. 51 от Устава, според който „[н]икоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията, докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за поддържането на международния мир и сигурност“. Когато става въпрос за превантивна самоотбрана, се проверяват предпоставките, намиращи се в делото Каролина от 1837 г., имащи характера на международноправен обичай. Според него необходимост от  превантивна самоотбрана има, когато заплахата е „мигновена…[значителна], която не оставя избор за други средства, възможности и време за реагиране“.

Заложеното правило в чл. 51 във връзка с чл. 2, ал. 4 от Устава навежда на следните два извода. Първият е, че чл. 51 от Устава признава правото на самоотбрана на държавите, които са членки на ООН като изключение от генералната превенция. На второ място кодифицира правото на самоотбрана на всяка една държава, което е неотменимо. Фактът, че е неотменимо, говори, че е с характер на международноправен обичай. Тоест чл. 51 от Устава изрично и изцяло (без изключения) регулира правото на самоотбрана на държавите и в същото време, когато посочва, че това право е неотменимо, препраща към международноправния обичай като източник на международното публично право с последиците от това. Двете концепции, заложени в чл. 51 от Устава, не са в противоречие, а точно обратното – имат за цел по – правилно оценяване на всеки индивидуален случай, при който има колебание дали чл. 51 е приложим или не. Тълкуването на тази разпоредба става в светлината на целите и принципите, заложени в Устава. Поради тази причина приложимостта на чл. 51 от Устава на ООН е необходима и позволима единствено „в случай на въоръжено нападение“.

Предвид липсата на данни за използване на сила от страна на украинските военни кораби, както и сведения за вредоносни действия, накърняващи мира, трудно можем да подведем техните действия на преминаване по традиционен курс Одеса-Мариупол на 25.11.2018 г. като значителна и мигновена заплаха или като въоръжено нападение, които да не оставят избор за други действия от руската страна. Москва не може да обоснове необходимата пропорционалност на своите действия в Керченския проток срещу Киев.

Предвид гореизложеното, използването на сила от Кремъл срещу украинските военни кораби не попада под изключенията от чл. 2, ал. 4 на Устава. Per аrgumentum a fortiori, РФ нарушава jus cogens (чл. 2, ал. 4 от Устава) – предвид липсата на реална необходимост от самоотбрана. Не е налице пропорционалност в действията при използването на сила. В резултат руските силови действия не могат да се квалифицират като необходима мярка, описана в чл. 30 или чл. 25 от Конвенцията на ООН по морско право. Това поставя Москва в директно противоречие на чл. 32 от последната.

Анализът, основан на наличните факти и изолиращ недоказаните твърдения по отношение на инцидента в Керченския проток от 25 ноември 2018 г., ни дава основание да направим заключение, arugendo, че действията на руските власти са в нарушение на Договора за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив от 2003 г., Договора за мерките за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Азовско море и Керченския проток от 2012 г., Конвенцията на ООН по морско право и jus ad bellum.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *