Геополитически и икономически интереси на водещите държави по отношение на кризата във Венецуела

Настоящият анализ разглежда въпросите за потребностите, интересите и целите на водещите сили, свързани с кризата във Венецуела, както и влиянието на геополитиката върху тяхното поведение. Анализирани са действителните причини и мотивиращите фактори за участието на САЩ, Китай и Руската федерация (РФ) във вътрешните процеси в Каракас.

Използван е системният подход при изследване на въпросите на международните отношения, както и методът, акцентиращ върху взаимодействието между потребности, интереси и цели при определяне на външнополитическата стратегия на отделните участници.

Венецуелската криза е основно събитие в системата на глобалните отношения, чието проявление отбелязва нов етап в развитието на международната система и взаимодействието между водещите актьори в политиката. Развитието на събитията в Каракас е еманация на силното противопоставяне между РФ и Запада (представян от САЩ). Категорично доказателство за сериозността и тежестта на кризата във Венецуела е обстоятелството, че отношенията между Москва и Вашингтон се влошиха до степен, невиждана от разпадането на Съветския съюз. Противоборството между двете страни – членки на Съвета за сигурност на ООН, които имат моралното задължение да гарантират запазването на международния ред, основан на принципа на колективна сигурност и държавен суверенитет, има потенциал да ескалира до ниво, застрашаващо хомеостазиса на международната система.

Противопоставянето възниква поради противоречие в геополитическите и икономическите интереси на РФ, Китай и Запада (в лицето на САЩ) във връзка с Венецуела, която не е само арена на събитията в международните отношения, а и активен участник в тях, който с поведението си се стреми да преследва собствени цели.

Географски фактори

Географски разположена в Южна Америка, Венецуела граничи с Колумбия, Карибско море, Гвиана и Бразилия. Колонизирана от испанците през 16-ти век, тя става независима държава през 1830 г. Венецуела е най-богатата на суров петрол държава в света, като нефтът и нефтените продукти съставляват основна част от износа й. В резултат той е движещата сила на политическите и икономическите процеси в страната. Първите открития са направени в басейна на Маракайбо, а по-късно значителни находища са отчетени в басейна на река Ориноко. Венецуела е страна, в която има екваториални гори, високи планини, савани. Докато Лос Лянос, равнинният район между Андите и река Ориноко, е зает от савани, то южната и югоизточната част на Венецуела са заети от Гвианската планинска земя – една от най-старите земни плочи и малка част от Амазонската низина.

Външнополитически фактори

Предвид това, че е карибска страна, Венецуела се намира в сферата на влияние на САЩ. Вашингтон е не само най-голямата военна сила в региона, но и най-големият пазар и ключова дестинация за износа на суров петрол от Венецуела. В тази връзка отношенията между Каракас и Вашингтон са ключови за благосъстоянието на страната. Чрез САЩ Венецуела съумява да привлича чуждестранните инвестиции. Страната преследва курс на технологично развитие, най-вече в петролния сектор. Въпреки това връзката между двете държави не винаги отговаря на икономическата логика, необходимост и действителност. Бившият президент на Венецуела Уго Чавес изгради вътрешна и външна политика, която беше насочена към отхвърляне на влиянието на САЩ и преориентиране към Кремъл. Николас Мадуро продължи този курс, като успя да разшири и задълбочи отношенията в областта на енергетиката, икономиката и отбраната както с Русия, така и с Китай.

Геополитически и икономически интереси на РФ

От известно време политическият и културният живот и стопанското развитие на Венецуела зависят от интересите на РФ. За Кремъл Каракас представлява ценност и стратегическа зона, която трябва да се пази. Продажбата на оръжие и инвестициите в петролната промишленост на Венецуела са двете основни сфери на сътрудничество. От години Москва доставя на Каракас оръжия, чиято предполагаема стойност надхвърля 10 милиарда долара – изтребители, вертолети, системи за противоракетна отбрана и танкове. Освен това РФ изгражда във Венецуела военни заводи за производството на автомати „Калашников“ и боеприпаси. От 2006 г. насам Москва е инвестирала чрез руската държавна петролна компания Роснефт над 17 млрд. в страната. Нефтената компания участва в общо пет проекта на държавния венецуелски петролен и газов концерн PDVSA. Руските дялове в тези проекти варират между 26% и 40%.

Венецуела се възприема от Кремъл като символ на противопоставянето срещу Запада и доказателство за многополярността на системата на международните отношения. Москва се смята за един от водещите световни центрове, който се изправя срещу „политиката на Вашингтон за смяна на авторитарните режими“. Президентът на РФ Владимир Путин е решен да докаже, че „Кремъл не изоставя приятелите си“ и че изпълнява стриктно своите ангажименти към тях.

Геополитически и икономически интереси на САЩ

През последните години активността на САЩ по отношение на Каракас се засилва. Във външната си политика Вашингтон следва курс на доброволно „американизиране“ на световната общност, подчинен на идеята за Pax Americana – пренасяне на либерални и евроатлантически ценности и „износ“ на демокрация в различни точки на света, които да останат в трайни отношения със САЩ, служейки й като опора на влияние. Имайки предвид пречките, които Москва създава за амбициите на Венецуела към промяна на системата на управление от авторитаризъм към демокрация и приемане на евроатлантическия модел, интересите на Вашингтон са заплашени. Засегната е декларираната от САЩ способност и отдаденост за изпълнение на поетите ангажименти към партньорските държави и към страните, които желаят да възприемат демократичните ценности. В тази връзка американската „мека сила“ като инструмент за външнополитическо въздействие е поставена пред изпитание.

Вашингтон е крупен инвеститор във Венецуела, а пазарът на САЩ – най-големият за Каракас. В тази връзка стремежът на властите в Каракас да следват руския външнополитически курс и да диверсифицират своята търговия в евразийско направление генерира значителни икономически загуби за американската страна.

Геополитически и икономически интереси на Китай

Интересите на Китай във Венецуела са от търговско-икономическо и инвестиционно естество, като Пекин е предоставил заеми в размер на 62 млрд. долара през последното десетилетие. По-голямата част от тези кредити се изплащат в петрол, но около една трета (20 млрд. долара) все още не са върнати. От 2010 г. насам освен заемите от Китайската банка за развитие, се отчитат инвестиции в инфраструктурни проекти във Венецуела в размер на около 2,5 млрд. долара годишно. Същевременно Пекин внася колтан (жизненоважна руда за потребителската електроника) и злато от страната.

Резултати от венецуелската криза

През последните години Венецуела преминава през тежка социално-икономическа и политическа криза, която се изостри през 2014 г. заради срива в цените на петрола като основна експортна стока. Динамиката на БВП на Каракас (Фигура-1) отчетливо демонстрира дълбочината на кризата, в която държавата се намира. Процесите по възстановяване на световната икономика не засегнаха страната, която остана в застой поради липса на адекватна вътрешна политика и ефективни антикризисни мерки. Обстоятелството, че през последните три години Венецуела е губила почти по една шеста от икономическата си способност годишно до голяма степен обяснява рязкото обедняване на населението и липсата на продукти от първа необходимост в магазините. Има сериозен недостиг на капитали. Мерките, които властите предприемат, не са достатъчни за преодоляване на негативните социално-икономически тенденции. Същевременно с обявяването на международните санкции (включително върху държавната петролна компания PDVSA – ключова за финансиране на правителството и армията) САЩ засилиха още повече натиска върху Венецуела.

Фигура 1. Изменение на БВП на Венецуела (2000-2018 г.)

Покупателната способност на венецуелската валута намаля значително за кратък период от време, което предизвика главоломно нарастване на общото ниво на цените. Това доведе до хиперинфлация (Фигура-2), която напълно изчерпи спестяванията на населението. По официални данни на централната банка на Венецуела инфлацията е била 1 300 000% в края на ноември 2018 г. и продължава да се покачва. Цените са се удвоявали средно на всеки 19 дни в края на годината. МВФ прогнозира инфлация от 10 000 000% през 2019 г.

Фигура 2. Изменение на индекса на потребителските цени (2000-2017 г.)

Кризата във Венецуела въздейства негативно върху пазара на труда (Фигура-3). Безработицата отчита високи нива, като понастоящем обхваща повече от една трета от работната сила. Отрицателният процес се подсилва от факта, че немалка част от населението търси работа в околните страни, където има по-голям достъп до потребителски стоки и по-високо заплащане. Очаква се безработицата в страната да достигне 44,3% през 2019 г. и 47,9% през 2020 г. спрямо 35% през 2018 г. Възстановяването на пазара на труда ще е и сред най-големите предизвикателства за пост-кризисната икономика на Венецуела.

Фигура 3. Ниво на безработицата (2000-2018 г.)

Според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците от 2014 г. 3,4 млн. души са напуснали Венецуела и са потърсили убежище в съседни държави като Колумбия. Резултатът е бежанска криза в Южна Америка и гранични сблъсъци. ООН очаква до 2 милиона нови бежанци през 2019 г. поради продължаващото влошаване на ситуацията.

Адаптиране на целите към изменящата се обстановка (Венецуела, САЩ, РФ и Китай)

С настъпването на гореспоменатите събития във Венецуела целите и интересите на водещите сили се промениха. Геополитическите фактори и динамичността на системата на международните отношения в цялост изискват непрестанно адаптиране на държавите за оптимална защита на техните интереси. Венецуелското население поиска подобряване на влошаващата се социално-икономическа обстановка, сваляне от власт на Николас Мадуро и провеждане на нови избори. РФ и Китай координираха своите действия по осигуряване на политическа и финансова подкрепа за режима на Мадуро. Същевременно САЩ призна самопровъзгласилия се Хуан Гуайдо (председател на венецуелския парламент) за временен президент на Венецуела. С цел оказване на натиск върху властите в Каракас Вашингтон наложи икономически и енергийни санкции. От своя страна, Николас Мадуро обяви в края на януари, че страната му прекъсва дипломатическите отношения със САЩ заради „опит за преврат“ и нарежда на американските дипломати да напуснат страната.

Венецуела

Целите на Венецуела са свързани, на първо място, с провеждането на нов вот, чрез който да се избере легитимен държавен глава, който да отстоява националните интереси на страната си. Каракас притежава най-големите петролни резерви в света. Въпреки това добива все по-малко петрол. Производството му (носещо 95% от всички валутни постъпления) намаля от 3,5 милиона на 1 милион барела на ден. Рафинериите също произвеждат все по-малко гориво. Водещи причини са корупцията и неправилното управление на държавния петролен монополист PDVSA. При идването на Чавес на власт делът на петролния износ съставляваше около 70% от общия износ на страната. При Мадуро през 2013 година достигна 98%. Каракас не произвежда вече почти нищо друго. Това се дължи също така на прекомерната държавна намеса в икономиката.

Същевременно в страната липсва независима съдебна система. Няма условия за противодействие на престъпността и осигуряването на добър обществен ред чрез ефективна борба срещу наркоразпространението, корупцията, трафика на хора и др. Налице е сериозен недостиг на способности за качествена оперативна и издирвателна дейност. Тези вътрешни икономически и политически фактори, резултат от политиката на личностно облагодетелстване на властите, доведоха до хиперинфлация, крах в износа на петрол, отрицателна динамика в БВП, увеличаване на държавния дълг, влошаване на качеството на живот и хуманитарна криза.

Венецуела има интерес от преодоляване на тези фактори и излизане от сферите на влияние на Русия и Китай, включително от зоните на енергийна и политическа зависимост. Хуан Гуайдо и неговите поддърнижи демонстрират силно желание за прокарване на цялостна реформа, чрез която да се запази държавността. Основното затруднение в тази насока произтича от факта, че вътрешните процеси и външнополитическият курс на Каракас са „овладени“ от Москва и Пекин, които удовлетворяват собствените си интереси за сметка на венецуелското население.

Руска федерация

Основната цел на Кремъл е режимът на Николас Мадуро да бъде запазен. Това значително увеличава шансовете на Москва за защита на своите икономически интереси. РФ цели да си възвърне под една или друга форма направените инвестиции в страната. Същевременно Кремъл се опитва да защити и позициите на своята компания Роснефт, която при един потенциален преход на властта във Венецуела може да загуби своето влияние не само в страната, но и в региона. Общите загуби за Москва при потенциална замяна на установената властова вертикала в Каракас могат да възлязат на над 11 млрд. долара.

Русия, като държава, чиято икономическа система и благосъстояние изпитват висока зависимост от експорта на въглеводороди, цели да предотврати и (при необходимост) неутрализира последиците от евентуално намаляване на добива на петрол и понижаване на цените на световните пазари в дългосрочен аспект. Независимо, че притежава най-големите петролни резерви в света, понастоящем Венецуела не играе почти никаква роля на световния пазар на енергийни ресурси. Двадесет годишното управление на Уго Чавес и на Николас Мадуро доведоха до сериозен упадък на петролната индустрия. Ако властта се смени, добивът на петрол бъде ръководен ефективно и прогонените западни концерни се завърнат в страната, износът на въглеводороди може да получи нов тласък. Бъдещите договори за доставка могат да бъдат сключени при нови условия и да понижат дългосрочно цената на суровия петрол на световните пазари.

Според Кремъл САЩ нарушава баланса в региона, като се опитва да влияе върху вътрешнополитическите процеси в Каракас. Руската реторика гравитира около нормите на международното публично право, регламентиращи забраната от външна намеса във вътрешните работи на суверенна страната, каквато е Венецуела. В геополитически план целта на Русия е да се превърне в глобален лидер и водещ силов център в системата на международните отношения под управлението на президента Путин. В тази връзка Южна Америка се разглежда като нов фронт на противодействие на САЩ. Москва е в близки отношения с Венецуела от 1990 г., поради което усилията за отстраняване на режима на Мадуро са проблем за Русия. Ако Гуайдо заеме официално поста на Мадуро, е твърде вероятно Каракас да поддържа много по-добри отношения с Вашингтон.

САЩ

Американската страна се стреми да постигне промяна на властта във Венецуела чрез упражняването на икономически натиск (санкции) и „мека сила“. Политиката на Мадуро доведе до срив на социално-икономическата система и хуманитарна криза в държавата. В резултат на това се отчита рязък спад на качеството на живот, при което 90% от населението е под прага на бедността. Същевременно високата зависимост на Каракас от американските пазари и взаимната обвързаност между двете страни са доказателство за интересите на САЩ в региона. Установяването на търговско-икономически връзки и тяхното последващо задълбочаване е невъзможно без промяна на властимащите в Каракас.

В геополитически аспект САЩ цели да се върне към т.нар. „Доктрина Монро“, според която Северна и Южна Америка представляват американска сфера на влияние, където останалите силови центрове трябва да се въздържат от намеса, тъй като това ще се смята за заплаха за сигурността на Вашингтон. С настъплението на Русия и инвестициите на Китай в Латинска Америка доктрината е поставена под въпрос. Отчита се прилика с действията на Съветския съюз в Куба.

Китай

Пекин цели постигане на политическа стабилност във Венецуела, поради което се стреми да води прагматична политика. Международното внимание към Венецуела изцяло обърква плановете на Пекин за стратегическо овладяване на Латинска Америка. Това внимание разкрива пред международната общественост силното влияние на Китай в един регион, който от 200 години насам САЩ разглеждат като свой „заден двор“. Потенциалните властови промени ще имат непредвидими последици за Пекин и възвращаемостта на неговите инвестиции, поради което страната цели да неутрализира всички опити за промяна на статуквото. Китайската офанзива отдавна надхвърли първоначално набелязаната цел за осигуряване на суровини и енергийни източници в региона. Латинска Америка е зависима от износа на желязна руда, соя, мед и петрол за Китай, който вече е инвестирал в региона около 150 млрд. долара – сума, която надвишава дори китайските инвестиции в Африка).

Не е подходящо да даваме заключение в стриктния смисъл на думата, тъй като за кризата във Венецуела все още не е намерено решение. Докато Русия и Китай настояват за запазване на режима на Мадуро, чрез което да защитят своите икономически и инвестиционни интереси, САЩ лобира за преход към демократично управление, основан на върховенството на правото и зачитането на човешките права, чрез което да се поставят основите за преодоляване на политическата, социалната и икономическата криза в страната. Чрез този ход Вашингтон се стреми да постигне и външнополитическо преориентиране на Каракас, което да удовлетворява американските интереси в региона. Независимо от променящата се конфигурация на отношенията между силовите центрове в международните отношения (САЩ, РФ и Китай) и наличието на противоречия и несъвместимост на преследваните цели и защитавани интереси в региона, е необходим консенсус в международната общност за компромисен вариант, чрез който да се облекчат негативните последици за населението на Венецуела, намиращо се в тежка хуманитарна криза.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *